Много хора се възхищават на японския минимализъм, но имаме ли куража и възможността да го приложим в собствената ни къща? Или поне да свалим от гърба си/от дома си бремето на ненужните вещи. Ще се опитам да дам 6 основни съвета как може да стане това, без да сме максималисти 🙂
1. Осъзнатост
Да осъзнаем, че можем да живеем без купищата несметни, неизброими вещи – дрехи, одеала, покривки, обувки, колани, чанти, сувенири, картички, книги и т.н.
2. С 50 % по-малко
Дрехите, книгите, документите, домашния текстил, кухненските съдове – това са основните групи вещи, с които си имаме работа. Приемете истината – трябва да ги редуцирате с 50 %! Това е програмата минимум, който може повече, още по-добре. Една от най-тежките бариери по новия път на минимализма. Жокер за книгите – започнете да четете книги от електронен четец, а хартиените подарете на библиотека. Най-трудна е групата „вещи за спомен”, но и с нея трябва да се преборим.
3. Минимализъм не значи отшелничество
Минимализмът е простота, чистота, лекота, спокойствие, сдържаност, хармония в обстановката. Но това в никакъв случай не значи да се превърнем в монаси и аскети. Нека се опитаме да се заобиколим само от вещи/мебели/предмети/дрехи/обувки, които НАИСТИНА ни трябват и ни носят РАДОСТ.
4. Центърът на живота
Нека изясним си кои са основните ценности и цели в живота ни в настоящия период, в който се намираме. След това нека определим 3-те най-важни приоритети и да построим около тях скелето на нашите нужди. После да направим списък на вещите и навиците, от които можем да се откажем без да съжаляваме и нека го следваме!
5. Претърси всеки ъгъл
Нека претърсим всяко кътче на апартамента и да поставим на съмнение всичко, което ни се изпречи пред очите/попадне в ръцете ни. Ненужните вещи – вън! Ако се колебаем за някои – можем да ги сложим в кашони и да ги складираме на тавана за известно време, след известно време пак да ги преоценим. Но, нека внимаваме – да си поставим лимит – не повече от 3 кашона вещи под съмнение.
6. Умението да казваме „Сбогом”
„Сбогом, завинаги!” – умението да се разделяме с вещи и хора може да се присъщо на някои характери, но аз смятам, че то се учи. И даже е задължително да се научим да пускаме неща, които сме сграбчили силно и сме се привързали към тях, сякаш от тях зависи животът ни.
Живеем във време на изобилие, в което материалното е изнесено в култ, това се отнася особено за западния начин на мислене. Ако се освободим частично от тежестта на материалите вещи, ще отворим място за нови неща – преживявания, навици и приятели. Да действаме и да направим от задръстения си дом чисто ново жилище, ако не съвсем точно, поне близо до японския минимализъм!
