Как започна всичко? Кой или какво отприщи увлечението ти по готвенето?
Кухнята на баба, на майка ми и баща ми. Винаги съм се въртял там и ми е било интересно. Цялото ми семейство готви (не професионално) – и от българо-гръцко-македонската, и от японска страна.
Дълъг ли е пътят от първото готвене до това интервю?
18 години. Не е дълго това време. Има хора, които готвят от 40-50-60 години. Първото ми готвене беше далеч преди да започна да се занимавам професиноално с това. Бях на 7 години и направих палачинки. Така, докато навърших 12, и налазих една книга, в която имаше рецепта за Пожарски кюфтета. Баща ми много ги хареса и бях изключително горд със себе си.
Кой е най-големият ти учител в кухнята?
Двама са. Опитът и грешките.
Има ли вкусната рецепта тайна?
Винаги. Първата и най-магическа е любовта – ако не ти доставя удоволствие да готвиш, няма как да се получи. Другото е техника, тя се учи с времето. И любопитството, и познанието за това кой продукт се комбинира добре с друг и защо. Нали има една приказка „манджа с грозде„ – тя, всъщност, е грешна, защото има доста яки манджи с грозде.
Коя е подправката, която може да оправи всяко ястие?
Не винаги има такава, но генрално е познанието. Понякога има неща, които, ако са прецакани, връщане назад няма и трябва да започнеш отначало. Няма универсални подправки, защото храната е различна навсякъде и неща, които се харесват на едно място, на друго не се ядат. Ето, на микро ниво в Гърция, която е съседска на нас държава, в мусаката слагат канела (дори в тази с картофи), а тук не и хората не харесват канела в мусаката. Подправките НЕ оправят ястията, само ги правят по-вълнуващи. Евентуално.
Защо соев сос? Кое е любимото ти ястие със соев сос?
Защото дава умами и ми е в кръвта. Кръвта ми е 50 процента соев сос…. 😊. Нямам любимо ястие, по принцип. Обичам агедаши тофу, в което има соев сос.
Има ли ястие или рецепта, която никога не би дръзнал да направиш?
Не.
А кое е онова нещо, което превръща ресторанта в нещо повече от помещение, в което можеш да си поръчаш храна?
Това, което е в чинията. Другото, за мен лично, няма никакво значение, ако храната е вкусна. И отношението към клиента – не държа да е сервилно, само да има „отношение„.
Кое е общото между успешен ресторант и успешна връзка?
Разбирателството. И всеки ден да се опитваш да си най-добрият. Ти. Не другият.
Кой е онзи кулинарен трик, с който винаги можеш да омилостивиш любимия?
Да намажа масло (обилно и НАВСЯКЪДЕ) на препечената филийка. Иначе има драма. Познавай човека до себе си, иначе казано.
Как се задържа интересът на хората толкова време?
С вкусна храна, толкова е просто. Отстоявай себе си. И вярвай в себе си. Хората ще усетят. Любов му е майката. Към готвенето.
С какво щеше да се занимаваш днес, ако не умееше никак да готвиш?
Щях да пиша и да пускам музика вероятно. Удава ми се май.
Сподели 3 неща, които феновете не знаят за теб. Не знаех, че имам фенове. Ами, тренирал съм баскетбол, това никой не би предположил май. Мразя бамя. Може да съм полуяпонец, ама съм супер зле с техниката – всичко давам на половинката ми да инсталира.
2 Responses
Пише се удава ми се, а не отдава ми се.
Съгласни сме. 🙂 И благодарим.