Как започна всичко? Кой или какво отприщи увлечението ти по готвенето?
Л.: Добрият вкус е възпитаван в моя дом с години. Майка ми е страхотен кулинар и всички сме големи чревоугодници. Много обичаме вкусната храна, направена с мерак. И аз, и моят брат станахме професионални готвачи. А баща ми е дегустаторът. ☺
Ст.: То няма начало, нито край. То е начин на живот. Обичам храната. Обичам да си хапвам. Увлечението към готвенето вероятно ми е предадено от моето семейство. Малко си падаме чревоугодници. ☺
Дълъг ли е пътят от първото готвене до това интервю?
Л.: Дълъг не, но наситен с всякакви кулинарни приключения, много натрупани знания през годините и нестихваща страст към кулинарията, към нови продукти, рецепти и техники.
Ст.: Когато обичаш да пътуваш, пътят не е дълъг, не го усещаш, той е приключение. Всеки ден ти се случва нещо интересно и научаваш много нови неща. Понякога се налага да се жертваш, но в повечето случаи се забавляваш.
Кой е най-големият ти учител в кухнята?
Л.: През всички тези години трупане на опит винаги съм гледала да взема най-доброто от всеки, с когото съм работила. Срещала съм страхотни професионалисти и хора. Още когато бях в ТОХ (Софийската професионална Гимназия по Туризъм) съм имала късмета да попадна на страхотни учители, те са ми дали много, добрата основа получих там и съм им много благодарна! Специализацията, на която бях в чужбина, също ми помогна да погледна на кулинарията по друг начин. Но ако трябва да кажа само едно име, то това би бил Христо Пенчев. От него съм научила страшно много, той е страхотен и като готвач, и като човек. Радвам се, че животът ме е срещал с такива хора.
Ст.: Разбира се, че първите ястия и рецепти съм ги научил от моята майка. Тя готви страхотно. А баба ми правеше най-добрите баници, тутманици и козунаци. Все печива, за които се иска голям майсторлък.
Има ли вкусната рецепта тайна?
Л.: Да, но тя не е тайна. Тя е супер семпла – овладей основните кулинарни техники, използвай качествени съставки, готви с удоволствие, не спирай да се учиш, надграждай и се забавлявай!
Ст.: Малко клиширано звучи, но когато готвиш с желание, се получава доста добре.
Коя е подправката, която може да оправи всяко ястие?
Л.: Подправката „опитай пак“. ☺. Ако не стане от първия път, дай на ястието втори шанс. Универсална подправка няма.
Ст.: Гладът е най-добрата подправка, като изключим любимите ми мащерка, риган, кимион и черен пипер.
Защо соев сос? Кое е любимото ти ястие със соев сос?
Л.: Факт е че соевият сос има безкрайно приложение. Може да се сложи не само в азиатски ястия, но и в класически, като например мусака. По-смелите могат да опитат солен карамел със соев сос или защо не джинджифилови бисквити. Соев сос има във всяка една кухня и това е съвсем естествено. Защото е естествен източник на умами вкуса. Едно сред любимите ми ястия със соев сос е салата с намачкани краставици, чили, печен сусам, джинджифил, лайм и соев сос. Толкова е вкусна и лесна за приготвяне.
Ст.: Харесвам вкуса на качествения соев сос. Той може да подправи всяко ястие. Любимата ми рецепта е за гъби в соев сос.
Има ли ястие или рецепта, която никога не би дръзнал да направиш?
Л.: Обичам да експериментирам в кухнята и не се страхувам от провали. Харесвам нестандартните комбинации от съставки и подправки. Не се сещам за подобна рецепта, но може и да има такава.
Ст.: Не. Всичко бих опитал, стига да разполагам с необходимите продукти.
А кое е онова нещо, което превръща ресторанта в нещо повече от помещение, в което можеш да си поръчаш храна?
Л.: Атмосферата е това нещо, а тя се създава от хората. И когато казвам атмосферата, нямам предвид обзавеждането, а цялостната атмосфера, която носи ресторантът. Но не бива да пропускаме и ролята на храната. Тя е супер важна. В един от най-добрите ресторанти в света, в който съм била, атмосферата беше толкова приятелска, беше толкова уютно и прекрасно като преживяване, че никога няма да го забравя. Това е ресторант „Нома“ в Копенхаген, който няколко пъти е печелил наградата „Най-добър ресторант в света“. Не само храната е на топ ниво, но и цялостното преживяване беше нещо, за което човек дълго след това говори.
Ст.: Атмосферата, която се усеща, но най-вече храната и отношението към детайлите.
Кое е общото между успешен ресторант и успешна връзка?
Л.: И двете не трябва да се приемат за даденост. Трябват труд, постоянство, отдаденост и то всеки ден! И нещата да се правят с усмивка!
Ст.: Да даваш всичко от себе си и да си готов на компромиси без да стъпкваш принципите си.
Кой е онзи кулинарен трик, с който винаги можеш да омилостивиш любимия?
Л.: Бих направила вкусна вечеря, за да споделя храната и доброто настроение, да зарадвам любим човек, но не и да „омилостивявам“ някого. За мен нещата просто не работят така.
Ст.: Не е трик. Просто нещо сладко, което да изкушава.
Как се задържа интересът на хората толкова време?
Л.: Клише, но факт: прави това, което обичаш! Толкова е просто. Харесвам много това, с което се занимавам, супер любопитна съм към храната, обичам да готвя и да ям, да пътувам и експериментирам. Да се върна след някакво далечно пътешествие и да адаптирам рецептите в предаването. Това може би си личи и на хората им харесва.
Ст.: Опитваме се да показваме за всекиго по нещо. А и пред камерите сме това, което сме и в реалният живот. Не ставаме за актьори. ☺
С какво щеше да се занимаваш днес, ако не умееше никак да готвиш?
Л.: Ако ме бяхте питали преди 15 години, отговорът щеше да е един – баскетбол. Но сега бих казала, че би било нещо, свързано с пътувания. Не само кулинарията, но и пътешествията са голяма страст за мен.
Ст.: Нямам никаква представа, но със сигурност нямаше да е работа на бюро.
Сподели 3 неща, които феновете не знаят за теб.
Л.: Много обичам планините, качвала съм се на МонБлан и Килиманджаро (връх Ухуро, най-високата точка в Африка), обиколила съм над 40 държави и продължавам да пътешествам. И третото е, че си направих канал в YouTube за пътешествия. Нарича се “lora travels” и в него показвам местата, на които пътувам и много се забавлявам.
Ст.: Не се сещам. Нямам тайни.
