Ако сте вечеряли в китайски ресторант или пък сте си взимали храна за вкъщи, със сигурност сте видели в менюто бисквитки с късмети. А именно – хрупкава бисквитка, която се разчупва, а в нея има късмет или пожелание на хартиено листче. Обикновено те се свързват с китайската храна и китайската култура, но всъщност в тяхната история има японска следа.
Още от 1800 година японците са използвали в будистките храмове и шинтоистските светилища из цялата страна т.нар. – омикуджи – техника за предсказване на бъдещето, при която божествената воля се разкрива с помощта на случайно избрани лентички хартия. Ако късметът, който се падне, е лош, може да се върже на възел върху клон на бор, например. Ако е добър, неговият притежател може да го запази, но също трябва да го завърже на възел за по-голям ефект.
Бисквитка, подобна на тези с късмети, които познаваме днес, е направена за първи път в Киото. Тя обаче е била от по-тъмно тесто, което съдържа мисо и сусам вместо масло и ванилия. Късметът, написан на хартия, също се е намирал в извивката на бисквитката. Японската версия на на този щастлив десерт се нарича „tsujiura senbei“.
Бисквитките с късмети стигат до Америка между 1907 и 1914 г. чрез японски имигрант в Калифорния. За Макото Хагивара се твърди, че е първият човек в САЩ, който предлага познатата днес версия на бисквитката в азиатски ресторант в Сан Франциско, наречен „Japanese Tea Garden“. А бисквитките са били направени в японската пекарна „Benkyodo“ в района. През 40-те години на миналия век бисквитките с късмети все още са се смятали за местни специалитети в китайските ресторанти в Калифорния. Първоначално те са правени на ръка. По-късно е изобретена машина, която сваля цената на бисквитките и днес те са синоним на азиатската кухня.
