Разказвала съм, че японците влагат много старание и внимание към избирането на продуктите и самия процес на готвене. Основното правило – само най-пресни и качествени съставки. Второто правило – сезонни храни. Третото правило – щадяща и минимална кулинарна обработка. Четвърто правило – малки порции. Пето правило – на масата има купичка със соев сос.
Когато посетят за пръв път Япония европейският турист винаги споделя, че е впечатлен от малките купички за храна. Свикнал с големите дълбоки чинии, пред него сервират няколко миниатюрни купички. Малките порции не просто учудват европееца, той е почти в културен шок: това истински обяд ли е или рекламна дегустация?
Спокойно, никой не остава гладен. Храната е премерена така, че без да претовари стомаха, да засити човека. Така вместо две-три големи чинии, препълнени с ядене, японците предпочитат малки чинийки и купички с разнообразни продукти.
Днес на съвсем обикновената японска маса, в обикновено японско семейство, има от 5 до 20 ястия. Всяко ястие е поставено в отделна красиви купичка/чинийка. Порциите са малки, но се ядат бавно, като всеки човек контролира процесът на хранене.
„Разнообразие и умереност” – това е сигурно най-точното мото на японската кухня.
Разгледайте моята виртуална „готварска” книга и сгответе нещо японско или почти японско, по-близо до нашите вкусове рецепта. Уикендът е пред нас, защо да не го направим кулинарно-японско-вкусен?
Неотдавна писах още по темата:
Японско “Наздраве”
