Събота през лятото. Ако не си отишъл до морето или в планината, градът показва своята негостоприемна черта – жегата. Спасението е в парка. Отивам в Борисовата градина, където след няколко крачки пропадам в една екзотична и безкрайно шарена дупка. Но вместо шкафове и лавици за книги, географски карти и картини, каквито има в заешката дупка в „Алиса в страната на чудесата“, виждам дракони, музика, танци, цветове и аромат… Всичко, което носи магията на Изтока.
И не, не си взимам бурканче с надпис „портокалово сладко“, както прави Алиса, докато пропада в заешката дупка, взимам си една малка, сладка, силно сиропирана и много вкусна топчица. Милата дама, която я е приготвила, ми обяснява, че това е „гулаб джамун“ – традиционна индийска сладка със стафиди и нежен аромат на кардамон. Пак съм започнала от десерта.
Продължавам да пропадам в тази магическа азиатска дупка, а около мен се смесват ароматите на Китай, Индонезия, Тайланд, Бангладеш, Япония… Усещам вкусовете на суши, рамен, нудълс, шишчета, тофу и различни зеленчуци.
Докато опитвам без никакви резерви, на сцената се редуват музика, танци, бойни изкуства. За първи път виждам традиционния индийски танц „катакли“ и слушам перкусии от Корея. А младежи летят във въздуха, буквално, докато демонстрират уменията си по муай-тай и таекуон-до. Публиката от млади и усмихнати хора избухва в аплодисменти след изпълнения на така популярния кей-поп стил.
Пропадам все по-надолу в магията на Изтока, докато се уча как да изрязвам хартия в причудливи форми, традиционни за Китай. Рисувах с разтопен восък върху текстил в индонезийската „батик“ работилница. Опитах се да направя и картичка по японската техника „кири-е“, за която ще ви разкажа в друга статия в блога. Макар и за ден, успях да се потопя в „Магията на Изтока“, която доведе в София третото издание на Фестивала на азиатската култура 2019. Надявам се, че и вие сте имали възможност да станете част от това екзотично събитие, ако не, може би съм успяла, поне малко, да ви разкажа за това магическо пропадане в Изтока.
