Втората част на поста ще ви запознае и с други интересни периоди, по времето на които са се създавали така красивите и забележителни японски градини.
А първият е:
Азучи-Момояма (1573-1603 г.)
Чайните градини вече са били открити, когато е започнала и практиката с чайната церемония, но всъщност развитието на тези градини не успява да достигне своя “апогей” по време на периода наречен Азучи-Момояма. Именно през тези години се е усъвършенствала конструкцията на този тип градини и те са били “пропити” с духа на “уаби”, с което впечатляват и днес.
Чайните градини като цяло са прости и няма претрупаност в тях. В този тип градини специална пътека се изгражда, така че посетителите на градината да имат възможност да се придвижват от входа към помещението за чай. Каменните фенери осигуряват осветление и декоративен елемент, а мивката (tsukubai) се използва за ритуално измиване. Много чайни градини могат да бъдат видяни в Япония днес, въпреки че много от тях са включени в по-мащабни проекти.
Едо (1603-1867 г.)
През този период, градският дизайн се отклонява от минимализма. “Раждат се” и се изграждат градини с езера, острови и изкуствени хълмове, които биха могли да се разглеждат от различни ъгли, сякаш се разхождаме по кръгова пътека. В тези градини обаче се запазва елемент и от чайните градини.
Много от построените в този период градини, могат да се видят в днешно Токио. Вие бихте ли се разходили там?
Цубонива пък са малки градини, които са станали популярни сред градското население. Тези мини градини, изпълващи малките пространства на двора във или между градските къщи, позволяват на техните посетители да се докоснат с лекота до природата, както и до светлината и свежия въздух.
Цубонива може да се видят в някои от историческите резиденции на търговци, които днес са отворени за обществено ползване. Те също остават популярен вид японски градини в днешно време, особено сред хората, които желаят да добавят малко зелено пространство в домовете си, но не разполагат с лукса от пространство.
Модерните градини (1868 г. до днес)
След 1868 г. настъпва период на оживена модернизация и навлизане на западния стил на живот. Политиците и индустриалците започват да се грижат и се обединяват около изграждането на нови градини, в които много често се усеща вкусът на Запада – дали това ще са цветните лехи или откритите тревни площи. Много от тези градини са се “родили” в Токио.
Някои съвременни дизайнери на градини се опитват да възвърнат донякъде по-традиционните форми на японските градини, но реално няма как да се избяга от новите идеи.
Вие обичате ли градините? Смятате ли, че можем да направим някакво, дори и минимално, сравнение между тези, които са в Япония, и тези, които са на наша родна земя?
